Спомняш ли си миговете нежни, красотата в нашите мечти...
Спомняш ли си дните горещи, в които гледаше мойте очи...
Забрави ли спомените тежки, прости ли грешките ми...

Аз никога не забравих колко за мен значиш ти,
никога не оставих спомена да отлети,
не оставих времето от сърцето ми да те заличи...
Винаги ще те обичам, в това се заричам!

Забрави ли вече грешките ми...
или ме изгони напълно от мислите си?...
Готов ли си да продължим, или още един без друг ще тъжим?...
Страдаш ли без мене, или ме имаш още за бреме?...
Колко болка без теб видях, колко мъка и тъга...
а теб те нямаше да видиш как умря моята душа...
В гробището на твоя край зарових моя Рай...
От Ада гледам с мъка в очите, а няма ги вече и сълзите...
нямат сили да отстоят, когато няма за кого да текат...