Начало в края
януари 2013 Румяна Славова
С писък се раждаме,
умираме страшно тихо...
Не избираме ние
ни място, ни време.
Избираме само
добри или лоши хора да бъдем.
Живеем живота,
кой както може и знае.
Един е свадлив и злобен,
а друг от душа се раздава!
Един е щастливец,
а друг му завижда!
Един е със принципи,
а друг - ей тъй, без да мисли...
Учим, нехаем, обичаме,
мразим, трудим се, желаем,
създаваме, рушим, мечтаем,
дерзаем, плачем, молим се...
И така, чак до края...
Началото и края -
никой не знае.
Но на земята живеем
все едно че вовеки!
Та ние от пръстта
сме създадени
и хора сме само!
Във пръст наш'та плът
се превръща
и други се хранят от нея.
Забравят ни бързо...
освен ако след себе си
светла следа във света не оставим.
Човешката раса е твърде
несъвършена порода!
И все си мисля, че тука е адът!
А някъде има свят
по-чист и чудесен,
не толкоз враждебен...
Там, който най-много заслужил е,
ангелски крила ще размахва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славова Всички права запазени
Истинска поезия!