Началото на края...
Началото на края ще е може би, когато
напиша и последния си стих.
Когато пъстрото ми светло лято,
във сивотата на деня ми се стопи…
Когато цветовете на дъгата
изгаснат в моите очи…
Когато видимото само прави ме богата
и от това дори не ме боли…
Когато безвъзвратно остарее
и се смали проклетата душа…
Когато тялото я надживее,
изгубило последните си сетива
за необятната магия
на този луд и шарен свят…
Когато детското във себе си убия,
забравила, че в сънищата мога да летя…
Началото на края… Нека ме отмине…
Дано животът да ми го спести…
Ако душата моя преди тялото изстине -
се моля, Боже, бързо си я прибери!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Сименова Всички права запазени
