Началото на ловния сезон
НАЧАЛОТО НА ЛОВНИЯ СЕЗОН
Тъй както зайчето пищи,
приклещено от невестулки,
и както птицата лети
след изстрела на пресекулки,
прощално въздуха гребе,
с крилете си ни аплодира,
и – сякаш цялото небе! –
със мен във пряспата умира,
животът тръгва си оттук –
и е абсурдно да остане,
снегът попива с бял памук
кръвта от парещите рани,
тъй грохва младата сърна,
недоживяла бяла пролет,
човекът с пушка е война! –
той мрази птиците във полет,
той стреля – и не сеща страх,
че горе Бог се разпорежда –
безмилостен! – за всеки грях,
и благ! – за всеки стрък надежда,
и – ако всичко е любов,
едно – да разбера, не мога...
Защо отиваме на лов? –
с насочени дула към Бога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
