henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
22.09.2006 г., 19:03 ч.

Началото.../в памет/ 

  Поезия
823 0 24
В памет на Пепа Николова...



Започва.
.......
От сиво в синьо.
Стъпки
в мръсен сняг.
Порталът,
стълбите,
и стаите.
Вървя
по
тесни коридори...
И...
Дървен,
черен
под.
Във тъмно...
Сцената.
Прожекторите
горе
спят –
угаснали
и празни,
и почиващи.
Уредбата
говори с
женски глас:
- Колеги,моля,
репетиция!
Прожекторите
вече
мигат.
Протягат се,
въздишат
и отварят...
очите си.
А режисьорът:
- Дай ми коридора!
Прожекторите,
свити в ложите,
ни поздравяват.
Един от тях
обаче...
Плаче -
сляп човек.
И гледа ме,
и чувам глухо
шум
от хора,
публика...
Да!
Погледи,
нетърпеливо
чакащи
завесата
да се разтвори
и нещо
да се случи...
Шумно е
и е красиво,
и нямо
някак...
Ръкопляскане...
И рязка
тъмнина...
И тихо!

Започва
краят
от началото.
И светят
право във
очите ми
прожектори!
И мисля,
че не виждам,
но виждам
редовете -
чак до седмия!
Слепецът -
мъртвият прожектор,
не спира
да ме гледа и
прошепва ми:
“Играй,момче!”
И аз
играя...
Днес виждам редовете,
чак до седмия!
Играем
в цветове
облечени -
артистите
от този малък
театър...
Да,да -
играем...
И така
до
края...
И дори след него!
Защото хора има
и след
седми,
и след дванайсти
ред...
Да!
Има!
Има
живот и в слепотата,
и след нея,
има...
Аплодисменти!
“Браво” и цветя...
Това е...
краят.
Краят е това...
Покланям се
на слепия прожектор
и на хората.
Защото вече
няма роли,
и няма първи
и последен
ред.
А има само
музика
и хубави лица,
събрани,
слети
във едно
с цветята ...
Защото няма
цветове.
И няма сиво,
синьо,жълто...
Защото вече
не играем,
а сме част
от онзи странен,
хорски шум -
в очакване
завесата
да се разтвори...
Всички чакаме,
притихнали
и неми...
ръкопляскаме...
И рязка
тъмнина...
И тихо!

Началото
на пътя
ни
започва...
.......

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво,в нейна памет си посветил
    много силен и хубав текст Хенри.
    Отново в стих си претворил
    истини така болезнени...

    Поклон пред Актрисата и Аплодисменти...
  • Много прост народ сме...Оливър!
    И безмозъчен!
    Не мога да си обесня как се оценява нещо велико- като паметта,скръбта,болката...?
    Прекланям се пред таланта ти,ТВОРЕЦО!
  • Браво!!!
    Ти никога не забравяш Истинските поводи...да им отдадеш заслуженото!
  • Започва, началото от края. От сцената, на другата сцена - Вечност.
    Благодаря ти, Хенри!
  • Супер стих и нещо повече! а за ПЕПА - лека...
  • Професионален стих, но нищо повече.
  • Силвия,виж тук:http://www.darik.net/view.php?p=article&tid=1&id=86471
    Благодаря ви!Хенри
  • Лека й пръст! Тя беше много истинска и никога не се стремеше да ни поучава, както много нейни колеги, напуснали сцената и започнали да политиканствуват. ТЯ се остана ГОЛЯМА в моите спомени със своите героини!
  • Поклон!!!
    А ти си написал прекрасен стих!!!
  • Благодаря ви! Диди,стихът ти е чудесен!Благодаря!Ханк
  • Спомен - рана ти ще му бъдеш, Джалма!!!Ханк, продължавай!
  • Силен стих, Хенри!!!

    Поклон!!!
  • Покланям се пред паметта на истинския Актьор-Пепа Николова!
  • Поклон!
  • Не мислех текстът да е посветен...Сега научих какво се е случило...Да, това е текст за Артистите,за театъра и4 в крайна сметка за всички нас, а Пепа Николова беше Артист - Огромен...
    Хенри
  • Ханк, невероятна душа си! Прегръщам те и те обичам!
  • Много се радвам, че мога да те чета! Имаш невероятно светоусещане! Искрени поздрави! (А филмите, за които си говорихме по време на срещата ни, дали ги няма във видеотеките?
  • Чувствителен си Хенри!
    "Слепецът,-
    мъртвият прожектор,
    не спира
    да ме гледа и
    прошепва ми:
    “Играй,момче!”"
    Поклон!

  • Началото
    на пътя ни започва...
    Всичко си казал, Хенри!
    Поздравления за прекрасния стих!
  • Цветя и от мен...
  • “Играй,момче!”
    .............
    ще ти кажа и аз!

    Живота е театър,актьорите-приятели и врагове.
    Но ти успешно се справяш с ролята си,
    защото си Хенри-многоцветен и истински Човек!
    Прегръщам те!

  • "а сме част
    от онзи странен,
    хорски шум -
    в очакване
    завесата
    да се разтвори..."

    Няма да спра да се удивлявам как успяваш да кажеш и да нарисуваш толкова много неща само с няколко думи. И както винаги, стихът ти е чудесен! Поздравления!
  • Добър стих, Ясене! Браво!
  • "Акорд последен... съскащи чинели...
    от струните – последен виещ стон...
    лъчите цветни своя бяг са спрели...
    замлъкнал уморено микрофон...
    остатъци от наелектризираност...
    от фойерверки... от мъглата синя...
    угасващи искри от екзалтираност...
    и... сцената – превърната в пустиня...
    Мигът блестящ на славата – отмина...
    Боляща тишина...
    И самота..."
    Извинявай, позволих си да направя някаква аналогия с част от мой стих, но мисля че при теб се е получило по-образно, богато. Хубаво! При това с отворен край...

Предложения
: ??:??