Edi.1 (Edmon Nazarian)
5 5
17.06.2023 г., 15:21 ч.

Над бездната 

  Поезия » Свободен стих
761 0 3

Във бързея на времето

спасяваха ме много думи.

Като войници,

с уж крехката си външност

отвръщаха на всеки удар в гръб

на изненадващи атаки

от съмнителни приятелства...

 

И в тежки часове измъкваха ме,

за да не ме погълне мрака

на  задушаваща тъга

или пък отчаяние,

докато долу бездната ме чакаше,

за да ме глътне...

 

Превръщаха се в салове

напук на всичките

подводни камъни,

които като хищници ме дебнеха

на дъното - да ме оглозгат като труп...

 

Когато на брега - и мокър, и издран,

но затова пък жив,

поисках  да благодаря,

словата изведнъж не стигнаха...

 

Не стигнаха дори за простичка молитва -

по малко бяха губили от себе си,

във всеки ден и всеки час

във  битките да оцелея.

 

Неказаната благодарност

растеше с непозната сила в мен -

като изстрадан благослов

и ме зареждаше с енергия

за  срещите със бъдещи предателства...

© Edmon Nazarian Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Скитница, Петя, благодаря за вниманието!
  • Гледай да се задържиш там-над бездната 🙂.
  • И тук се спрях, хареса ми! Пишеш интересно и хубаво!
    Многа само да те поздравя с - Добре дошъл!
Предложения
: ??:??