Красива, млада, оскьрбена,
нещастна и сломена,
неоценена и неодобрена,
витае в тяло на жена,
душата на една звезда.
Копнее тя за щастие и радост,
да свети в мрака на Земята.
Забравена от сльнчеви льчи,
забравена от хорските очи.
Надеждата в нея тлее,
надеждата, че някьде около нея,
я чака любовта ранена,
я чака радостта несподелена.
Ще блесне тя тогаз край нея,
ще я погали тя сьс сноп льчи
и любовта ще бьде споделена,
а мьката ще бьде разрушена.
21.01.2003г.
София
© Ирина Чолакова Всички права запазени