17.01.2008 г., 6:28

Надежда

1.6K 0 21

Красива, млада, оскьрбена,

нещастна и сломена,

неоценена и неодобрена,

витае в тяло на жена,

душата на една звезда.

Копнее тя за щастие и радост,

да свети в мрака на Земята.

Забравена от сльнчеви льчи,

забравена от хорските очи.

Надеждата в нея тлее,

надеждата, че някьде около нея,

я чака любовта ранена,

я чака радостта несподелена.

Ще блесне тя тогаз край нея,

ще я погали тя сьс сноп льчи

и любовта ще бьде споделена,

а мьката ще бьде разрушена.

                                                                                     

                                                                                                 21.01.2003г.

                                                                                                София     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Чолакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радо,човече...какво сътвори?!?Не знам приятелю мой...Всички ние бъркаме - включително и ти / вгледай се малко по-добре и ще разбереш /.Добре е да не забравяме,че поезията е нещо,с което изваждаме душите си на показ,а те понякога са много раними.Повечето хора пишат не когато са щастливи,а когато са нещастни.А що се отнася до стиха - хареса ми.Това,което най-много мразех като ученик беше да чета критиките на незнайни автори за наши и чужди класици.И като резултат на многократните спорове с учителката ми по литература отнесох много двойки за назидание,бях гонен от час и...мога да напиша роман.Накрая обаче доказах правотата си и завърших с отличен.Сложете си розовите очила и не бъдете толкова строги.Както са казали умните - не бързайте да отричате това,което не познавате.Надявам се да ме разберете
  • Ирина не искам да навлизам във спора ви-знам обаче че си написала невероятно стихотворение..Поздрави пълно 6 от мен.
  • На мен лично м харесва а за ВР-кирилизацията...маи доста често стават грешки прави акто мен,първо пиши в Word ,така поне правописни грешки няма да имаш при въвеждането
    Поздрави за стиха още веднъж
  • Комплексна е! По отношение на грамотността!
    Обаче, виж ти, сега е малко по-добре!!!Явно и методите не са чак толкова лоши! И аз вярвам в доброто у хората/ама съм лош по душа /.
    Вярно, че и за запетайте мога да подскачам, и за "мекането", ама виждам напредък! Не, че си станала по-грамотна, положила си усилие, а това вече е уважение и самоуважение!Адмирирам усилието!!!
    И, донякъде, реакцията ми е продиктувана от същата тази ИСТОРИЯ, надявам се сега вече ме разбираш!
    И да , стиховете са лични, затова не съм си позволил да им посягам, без значение дали имам основание за себе си, или не!
    Поздрави
  • Благодаря за комплексната оценка.Надявам се,че методите ти на преподаване не са така груби,както тези за оценяване на неграмотни хора като мен.Не се обиждам от думите ви защото вярвам в доброто в хората и само то има значение за мен.Като бях по-млада допусках хора като вас,но които познавам,да градят егото си вьрху мен,но тогава още не знаех че имено егото спира развитието кьм което всички хора се стремят-духовно и физическо.Аз сьм специалист в област,в която правописьт и пунктуацията не са определящи,а адекватно да прилагаш умения и знания,да увжаваш и да желаеш да помогнеш на хората е основно правило.Нямам претенции да сьм грамотна или че имам талант за поетеса.Понякога пиша стихове,когато се чувствам самотна,когато няма кой да ме разбере или изслуша,когато никой не вярва в мен.За мен не е важно да владея перфектно правописа и пунктуацията на родния ми език,но е чест да познавам бьлгарската история и болка,страст и самоуважение,духа за оцеляване.Жовотьт на всички е като океан пьлен с живот,а ние отговаряме за него.За това не целта да ходиме и да мьтиме водата на другия,най-малкото защото е незбежно да не размьтиме и нашите.Не искам да се карам с вас,нито да мьтя водите ви...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...