Bonov (Добри Бонов)
51 161
25.10.2020 г., 8:35 ч.

Надежда 

  Поезия
408 1 8




О, цвете сияйно,

ти в мене цъфтиш,
все някъде тайно,

все кротко мълчиш.

​​​​Не търсиш събратя,

ни сродна душа -
ти все в самотата

разтваряш листа.
И вечер по тъмно -

среднощно бижу -
все раснеш по стръмно,

под лунно фишу.
Сред вечни дъбрави,

сред знойни ели,
под песни на славеи,

сред звън на пчели.
До кладенци тайни,

до стари чешми,
на местенца незнайни,

в далечни гори.
А денем заспиваш

в баири тревисти,
росата отпиваш

със своите листи
и нямам над тебе

ни капка влияние -
ти в мен си надежда

и уханно дихание!








© Добри Бонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??