Надежда
О, цвете сияйно,
ти в мене цъфтиш,
все някъде тайно,
все кротко мълчиш.
Не търсиш събратя,
ни сродна душа -
ти все в самотата
разтваряш листа.
И вечер по тъмно -
среднощно бижу -
все раснеш по стръмно,
под лунно фишу.
Сред вечни дъбрави,
сред знойни ели,
под песни на славеи,
сред звън на пчели.
До кладенци тайни,
до стари чешми,
на местенца незнайни,
в далечни гори.
А денем заспиваш
в баири тревисти,
росата отпиваш
със своите листи
и нямам над тебе
ни капка влияние -
ти в мен си надежда
и уханно дихание!
© Добри Бонов All rights reserved.
