Oct 25, 2020, 8:35 AM

Надежда

  Poetry
801 1 8




О, цвете сияйно,

ти в мене цъфтиш,
все някъде тайно,

все кротко мълчиш.

​​​​Не търсиш събратя,

ни сродна душа -
ти все в самотата

разтваряш листа.
И вечер по тъмно -

среднощно бижу -
все раснеш по стръмно,

под лунно фишу.
Сред вечни дъбрави,

сред знойни ели,
под песни на славеи,

сред звън на пчели.
До кладенци тайни,

до стари чешми,
на местенца незнайни,

в далечни гори.
А денем заспиваш

в баири тревисти,
росата отпиваш

със своите листи
и нямам над тебе

ни капка влияние -
ти в мен си надежда

и уханно дихание!








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добри Бонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...