Надежда във душата му там тлее,
надежда свила се в кълбо!
Перчемът само се белее,
перчемът - върху тяло като стъбло!
Съсухрена ръка отмята кичор,
отправя взора си напред
и търси сред звездите извор
за отслабената памет занапред!
Надеждата, по силна е от всичко
щом има слънчево сърце!
Надеждата, моля Божичко,
сбъдния с новогодишното звънче!
© Кремена Арменчева Всички права запазени