Надежда във душата му там тлее,
надежда свила се в кълбо!
Перчемът само се белее,
перчемът - върху тяло като стъбло!
Съсухрена ръка отмята кичор,
отправя взора си напред
и търси сред звездите извор
за отслабената памет занапред!
Надеждата, по силна е от всичко
щом има слънчево сърце!
Надеждата, моля Божичко,
сбъдния с новогодишното звънче!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
