Free_vava (Борислава Илиева Зашева)
51 105
11.12.2006 г., 9:12 ч.

Надежда 

  Поезия
639 0 1
От радост лишена,
от обич и смях,
със сълзи дарена,
тя тънеше в прах!

Кат дреха ненужна
и скъсан парцал,
тя, всекиму чужда,
попиваше жал.

Горяща в тъмата,
бе сякаш пожар,
блян в суетата,
бе спомена стар.

Тя бе радост, любов,
бе пролетен цвят,
болка тиха и зов
за по-добър свят.
               

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??