Free_vava (Борислава Илиева Зашева)
51 105
Dec 11, 2006, 9:12 AM

Надежда 

  Poetry
640 0 1
От радост лишена,
от обич и смях,
със сълзи дарена,
тя тънеше в прах!

Кат дреха ненужна
и скъсан парцал,
тя, всекиму чужда,
попиваше жал.

Горяща в тъмата,
бе сякаш пожар,
блян в суетата,
бе спомена стар.

Тя бе радост, любов,
бе пролетен цвят,
болка тиха и зов
за по-добър свят.
               

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??