Надежда
908
0
1
От радост лишена,
от обич и смях,
със сълзи дарена,
тя тънеше в прах!
Кат дреха ненужна
и скъсан парцал,
тя, всекиму чужда,
попиваше жал.
Горяща в тъмата,
бе сякаш пожар,
блян в суетата,
бе спомена стар.
Тя бе радост, любов,
бе пролетен цвят,
болка тиха и зов
за по-добър свят.
от обич и смях,
със сълзи дарена,
тя тънеше в прах!
Кат дреха ненужна
и скъсан парцал,
тя, всекиму чужда,
попиваше жал.
Горяща в тъмата,
бе сякаш пожар,
блян в суетата,
бе спомена стар.
Тя бе радост, любов,
бе пролетен цвят,
болка тиха и зов
за по-добър свят.
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.
