От радост лишена,
от обич и смях,
със сълзи дарена,
тя тънеше в прах!
Кат дреха ненужна
и скъсан парцал,
тя, всекиму чужда,
попиваше жал.
Горяща в тъмата,
бе сякаш пожар,
блян в суетата,
бе спомена стар. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up