divinagi (Даниела Цветанова) divinagi (Даниела Цветанова)
31
20.07.2007 г., 9:11

Надежда

1.5K 0 2
Когато утрото настъпи,
аз сгушвам се във себе си.
Страхове обливат моята душа.
В плен съм аз на мойте страсти,
и поробена съм аз от вечната вина...

Къде сте вий, стражи на страха??
Озаптете го, дайте му греха.
Да се мъчи той и остави мен.
О, стражи, вземете лошото във плен...

Да обичам и се вричам в добротата,
искам аз, да загърбя пустотата...
и да гледам утрешния ден -
с очи пълни със надежди и мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Цветанова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0