Надежда
Когато утрото настъпи,
аз сгушвам се във себе си.
Страхове обливат моята душа.
В плен съм аз на мойте страсти,
и поробена съм аз от вечната вина...
Къде сте вий, стражи на страха??
Озаптете го, дайте му греха.
Да се мъчи той и остави мен.
О, стражи, вземете лошото във плен...
Да обичам и се вричам в добротата,
искам аз, да загърбя пустотата...
и да гледам утрешния ден -
с очи пълни със надежди и мечти...
аз сгушвам се във себе си.
Страхове обливат моята душа.
В плен съм аз на мойте страсти,
и поробена съм аз от вечната вина...
Къде сте вий, стражи на страха??
Озаптете го, дайте му греха.
Да се мъчи той и остави мен.
О, стражи, вземете лошото във плен...
Да обичам и се вричам в добротата,
искам аз, да загърбя пустотата...
и да гледам утрешния ден -
с очи пълни със надежди и мечти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Цветанова Все права защищены
