divinagi (Даниела Цветанова)
31 127
20 июл. 2007 г., 09:11

Надежда 

  Поэзия
1144 0 2
Когато утрото настъпи,
аз сгушвам се във себе си.
Страхове обливат моята душа.
В плен съм аз на мойте страсти,
и поробена съм аз от вечната вина...

Къде сте вий, стражи на страха??
Озаптете го, дайте му греха.
Да се мъчи той и остави мен.
О, стражи, вземете лошото във плен...

Да обичам и се вричам в добротата,
искам аз, да загърбя пустотата...
и да гледам утрешния ден -
с очи пълни със надежди и мечти...

© Даниела Цветанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??