20.12.2007 г., 21:21 ч.

Надежда 

  Поезия
1097 0 9
Надежда

Надявам се...
Все още се надявам...
Макар, че газя в ниското.
Макар, че съм под склона.
И храсти с бодли ме спъват...
По стъпките ми
камъни се свличат...
А пясъкът,
следите ми заглажда...
Но аз надявам се...

Надявам се...
Все още се надявам...
Морето аз да мога да преплувам.
Да срещна... облаци горещи!
От слънцето да изтъка пътеки!
Да видя дъжд от сребърно сияние.
Надявам се...
Все още се надявам...

А пъпля в потока кален...
И преспи бели ме засипват...
Но аз надявам се...
Все още се надявам...

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно стихотворение!
    много позитивно, зареди ме с надежда.
    с много обич за теб, мила Дани.
  • Чудесен е стиха ти, Дани !!!
    Поздрав !
  • Така и трябва - никаво отпускане. БРАВО!! ХАРЕСА МИ МНОГО!!!
  • Страхотно!!!
  • Надеждата е на дъното на душата ти(Pandora), а от дъното на душите си, много трудно можем да заличим нещо! То остава завинаги в нас!!! Красив стих. Поздрави!
  • Любовта изгаря сърцето, Вярата дава сила, Надеждата храни и двете!
    Поздрав за стиха!
  • Надявай се Дани!
    Харесвам хората,които никога не губят надежда!
    Силна си,за това го правиш!
    Прекрасен стих!
  • Скъпа Дани,надеждата умира последна!за къде сме без нея?май,само тя ни остана вече...
  • Изумително!Поздравявам те,чудесен стих!
Предложения
: ??:??