20.12.2007 г., 21:21

Надежда

1.6K 0 9
Надежда

Надявам се...
Все още се надявам...
Макар, че газя в ниското.
Макар, че съм под склона.
И храсти с бодли ме спъват...
По стъпките ми
камъни се свличат...
А пясъкът,
следите ми заглажда...
Но аз надявам се...

Надявам се...
Все още се надявам...
Морето аз да мога да преплувам.
Да срещна... облаци горещи!
От слънцето да изтъка пътеки!
Да видя дъжд от сребърно сияние.
Надявам се...
Все още се надявам...

А пъпля в потока кален...
И преспи бели ме засипват...
Но аз надявам се...
Все още се надявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...