Dec 20, 2007, 9:21 PM

Надежда

  Poetry
1.6K 0 9
Надежда

Надявам се...
Все още се надявам...
Макар, че газя в ниското.
Макар, че съм под склона.
И храсти с бодли ме спъват...
По стъпките ми
камъни се свличат...
А пясъкът,
следите ми заглажда...
Но аз надявам се...

Надявам се...
Все още се надявам...
Морето аз да мога да преплувам.
Да срещна... облаци горещи!
От слънцето да изтъка пътеки!
Да видя дъжд от сребърно сияние.
Надявам се...
Все още се надявам...

А пъпля в потока кален...
И преспи бели ме засипват...
Но аз надявам се...
Все още се надявам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...