Dec 20, 2007, 9:21 PM

Надежда

  Poetry
1.6K 0 9
Надежда

Надявам се...
Все още се надявам...
Макар, че газя в ниското.
Макар, че съм под склона.
И храсти с бодли ме спъват...
По стъпките ми
камъни се свличат...
А пясъкът,
следите ми заглажда...
Но аз надявам се...

Надявам се...
Все още се надявам...
Морето аз да мога да преплувам.
Да срещна... облаци горещи!
От слънцето да изтъка пътеки!
Да видя дъжд от сребърно сияние.
Надявам се...
Все още се надявам...

А пъпля в потока кален...
И преспи бели ме засипват...
Но аз надявам се...
Все още се надявам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...