Надявам се... Все още се надявам... Макар, че газя в ниското. Макар, че съм под склона. И храсти с бодли ме спъват... По стъпките ми камъни се свличат... А пясъкът, следите ми заглажда... Но аз надявам се...
Надявам се... Все още се надявам... Морето аз да мога да преплувам. Да срещна... облаци горещи! От слънцето да изтъка пътеки! Да видя дъжд от сребърно сияние. Надявам се... Все още се надявам...
А пъпля в потока кален... И преспи бели ме засипват... Но аз надявам се... Все още се надявам...
Надеждата е на дъното на душата ти(Pandora), а от дъното на душите си, много трудно можем да заличим нещо! То остава завинаги в нас!!! Красив стих. Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
много позитивно, зареди ме с надежда.
с много обич за теб, мила Дани.