Надежда
Луната спи, тихо е навън,
Луната спи, тъмно е навън,
Луната спи, самотно е навън,
Луната спи във вечния си сън.
Самотен през нощта,
Самотен през деня,
Самотен сред града,
Самотен сред света.
Бродя сам във вечността,
Бродя сам реалността,
Бродя търсейки те сред шума,
Бродя търсейки те по света.
Къде си ти? - ти си в моята зора.
Къде си ти? - ти си в моята мечта.
Къде си ти? - ти си в моята сълза.
Къде си ти? - ти си в моята душа.
Защо си тъй далеч
в мрачния ми ден?
Защо си тъй далеч
в моя слънчев ден?
Аз зная - ти ме чакаш,
Ти знаеш - аз ще дойда,
Аз зная - ще ме прегърнеш,
Ти знаеш – не ще си тръгна!
Луната спи, тъмно е навън,
Луната спи, самотно е навън,
Луната спи във вечния си сън.
Самотен през нощта,
Самотен през деня,
Самотен сред града,
Самотен сред света.
Бродя сам във вечността,
Бродя сам реалността,
Бродя търсейки те сред шума,
Бродя търсейки те по света.
Къде си ти? - ти си в моята зора.
Къде си ти? - ти си в моята мечта.
Къде си ти? - ти си в моята сълза.
Къде си ти? - ти си в моята душа.
Защо си тъй далеч
в мрачния ми ден?
Защо си тъй далеч
в моя слънчев ден?
Аз зная - ти ме чакаш,
Ти знаеш - аз ще дойда,
Аз зная - ще ме прегърнеш,
Ти знаеш – не ще си тръгна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Кънчев Всички права запазени
