May 8, 2007, 11:47 PM

Надежда

  Poetry
996 0 3
Луната спи, тихо е навън,
Луната спи, тъмно е навън,
Луната спи, самотно е навън,
Луната спи във вечния си сън.

Самотен през нощта,
Самотен през деня,
Самотен сред града,
Самотен сред света.

Бродя сам във вечността,
Бродя сам реалността,
Бродя търсейки те сред шума,
Бродя търсейки те по света.

Къде си ти? - ти си в моята зора.
Къде си ти? - ти си в моята мечта.
Къде си ти? - ти си в моята сълза.
Къде си ти? - ти си в моята душа.

Защо си тъй далеч
в мрачния ми ден?
Защо си тъй далеч
в моя слънчев ден?

Аз зная - ти ме чакаш,
Ти знаеш - аз ще дойда,
Аз зная - ще ме прегърнеш,
Ти знаеш – не ще си тръгна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...