ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
1.07.2008 г., 12:04 ч.

Надежда 

  Поезия
547 0 6
 
  • Седя на двора и се вслушвам в тишината,
  • а уморен, денят на пръсти си отива.
  • Отдавна съм заключил зад очите си вратата
  • и буренясва спуканата от въздишки нива.
  • В една мъгла обърна се и тръгна си баща ми,
  • по темето на пътя дълъг, с бавни крачки.
  • Остана да го чака в самотата мама,
  • да пие вино, да вечеря и да плаче.
  • Жена ми се усмихна и от билото се свлече
  • на моя дом - стопи се във живота глупав,
  • и ето ме сега - в тъга облечен,
  • преглъщам с мъка блудкавата супа.
  • Ала ще дойде оня кръгъл ден, когато,
  • ще литнем със надеждата, ще светим!
  • За да се върнем в къщата на Бога
  • и да прекрачим прага на небето...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??