Надежда
- Седя на двора и се вслушвам в тишината,
- а уморен, денят на пръсти си отива.
- Отдавна съм заключил зад очите си вратата
- и буренясва спуканата от въздишки нива.
- В една мъгла обърна се и тръгна си баща ми,
- по темето на пътя дълъг, с бавни крачки.
- Остана да го чака в самотата мама,
- да пие вино, да вечеря и да плаче.
- Жена ми се усмихна и от билото се свлече
- на моя дом - стопи се във живота глупав,
- и ето ме сега - в тъга облечен,
- преглъщам с мъка блудкавата супа.
- Ала ще дойде оня кръгъл ден, когато,
- ще литнем със надеждата, ще светим!
- За да се върнем в къщата на Бога
- и да прекрачим прага на небето...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
