ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Jul 1, 2008, 12:04 PM

Надежда 

  Poetry
560 0 6
 
  • Седя на двора и се вслушвам в тишината,
  • а уморен, денят на пръсти си отива.
  • Отдавна съм заключил зад очите си вратата
  • и буренясва спуканата от въздишки нива.
  • В една мъгла обърна се и тръгна си баща ми,
  • по темето на пътя дълъг, с бавни крачки.
  • Остана да го чака в самотата мама,
  • да пие вино, да вечеря и да плаче.
  • Жена ми се усмихна и от билото се свлече
  • на моя дом - стопи се във живота глупав,
  • и ето ме сега - в тъга облечен,
  • преглъщам с мъка блудкавата супа.
  • Ала ще дойде оня кръгъл ден, когато,
  • ще литнем със надеждата, ще светим!
  • За да се върнем в къщата на Бога
  • и да прекрачим прага на небето...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??