Надежда за отвъд
Тя е дреха от мисъл красива,
неомърсена от завист и зло.
Като Феникс, възкръсващо жива,
във душите ни свила гнездо.
Като птиците в есенно ято
Надежди отлитат на път,
но се връщат - с жадувано лято
и тогава мечтите летят...
Там отвъд, дето всеки поглежда,
да надникне през своите дни,
кротко чака едничка Надежда,
да се гмурне в тъжни очи.
Тя е малка космична частица,
най-красив букет Светлина,
седемцветна дъга от зеници,
през които наднича Света.
Тя е броня - от воля по-здрава,
талисман и магически лек.
Тя е всичко,
което остава
и отвъд се
преражда в Човек...
Кирил Палачоров, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
