Над пясъка се вие вятър,
вятърът развя и твоите коси.
Да бъда до теб на не повече от метър,
това желание струи от моите очи.
Думите се леят от устните ти нежни,
Като приказна мелодия, радваща слуха.
Словата ти са толкова небрежни,
Но предизвикват в мен душевна суматоха.
Смутено гледам настрани сега,
Защото невъзможна е връзка между нас.
Как да нараня аз твоята душа,
Като знам, че би избягала завчас.
Раздялата ми с нея едва не ме уби,
С нея ставах по-добър, без нея станах по-лош.
Дали връзката ми с теб ще ме спаси,
Или в сърцето ми ще забие нож?
Но спри сега, не си отивай, моля, остани.
Накарай ме да бъда по-добър.
Болката в сърцето ми ти успокой,
Не искаш ли да не бъда тъжен, а ведър?
Но над пясъка изви се вятър,
И остана само споменът за твоите очи.