Jan 19, 2007, 5:58 PM

Надежда за щастие

  Poetry
934 0 1
Над пясъка се вие вятър,
вятърът развя и твоите коси.
Да бъда до теб на не повече от метър,
това желание струи от моите очи.
Думите се леят от устните ти нежни,
Като приказна мелодия, радваща слуха.
Словата ти са толкова небрежни,
Но предизвикват в мен душевна суматоха.
Смутено гледам настрани сега,
Защото невъзможна е връзка между нас.
Как да нараня аз твоята душа,
Като знам, че би избягала завчас.
Раздялата ми с нея едва не ме уби,
С нея ставах по-добър, без нея станах по-лош.
Дали връзката ми с теб ще ме спаси,
Или в сърцето ми ще забие нож?
Но спри сега, не си отивай, моля, остани.
Накарай ме да бъда по-добър.
Болката в сърцето ми ти успокой,
Не искаш ли да не бъда тъжен, а ведър?
Но над пясъка изви се вятър,
И остана само споменът за твоите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Нешовски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...