nadista (Надя Даскалова)
23 87
26.03.2014 г., 9:23 ч.  

Надето (Част I) 

  Поезия
1418 0 5

Вдъхновено от "Мимето" на Асен Босев


Надето


Надето пак си играе,

а във жегата отвън,

баба и мете си двора

и ругае си на ум:

 

"Пустото му деке,

все бели наред,

двора ми изряден,

като кош за смет."

 

"Надя, яла тука", 

вика тя на глас,

"Прибери боклука,

нямам сили аз."

 

Надя отегчено,

зяпна и изрече:

"Детското изпускам,

нямам време вече."

 

Надето пак детско гледа,

а пък в къщата със зор,

леля и мете, ругае:

"Тук прилича на обор."

 

"Надя, яла малко тука",

мрънка си тя и слухти,

"измети си ти боклука,

ний да не сме ти слуги?"

 

„Нямам време, мила лельо,

чакат ме децата,

ще играем ний на ластик“,

тропна тя с краката.

 

Стана вечер и опече

Баба и в тавата

Вкусен клин, на ръка точен,

И завика тя децата.

 

Надя със коремче празно,

Втурна се към къщи,

И като ламя голяма,

Всичко тя оплющи.

 

Баба и доволна гледа,

Хапнало детето,

„Няма тя къде да ходи,

Ще помогне в миенето.“

 

Мило Наде, омалях,

Цял ден готвя, чистя.

Що посуда изхабих,

Хайде да почистиш.“

 

„Мила бабо, от сърце,

Бих измила всичко.

Но туй за едно дете,

Малко си е тежичко?!.“

 

Ех туй мързеливо Наде,

ни мете, ни готви.

Кой ще иска да го вземе,

някой идиот ли?

 

Следва продължение...


Н.Д.

Кьолн

10.12.2013

© Надя Даскалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??