Надето (Част I)
Вдъхновено от "Мимето" на Асен Босев
Надето
Надето пак си играе,
а във жегата отвън,
баба и мете си двора
и ругае си на ум:
"Пустото му деке,
все бели наред,
двора ми изряден,
като кош за смет."
"Надя, яла тука",
вика тя на глас,
"Прибери боклука,
нямам сили аз."
Надя отегчено,
зяпна и изрече:
"Детското изпускам,
нямам време вече."
Надето пак детско гледа,
а пък в къщата със зор,
леля и мете, ругае:
"Тук прилича на обор."
"Надя, яла малко тука",
мрънка си тя и слухти,
"измети си ти боклука,
ний да не сме ти слуги?"
„Нямам време, мила лельо,
чакат ме децата,
ще играем ний на ластик“,
тропна тя с краката.
Стана вечер и опече
Баба и в тавата
Вкусен клин, на ръка точен,
И завика тя децата.
Надя със коремче празно,
Втурна се към къщи,
И като ламя голяма,
Всичко тя оплющи.
Баба и доволна гледа,
Хапнало детето,
„Няма тя къде да ходи,
Ще помогне в миенето.“
Мило Наде, омалях,
Цял ден готвя, чистя.
Що посуда изхабих,
Хайде да почистиш.“
„Мила бабо, от сърце,
Бих измила всичко.
Но туй за едно дете,
Малко си е тежичко?!.“
Ех туй мързеливо Наде,
ни мете, ни готви.
Кой ще иска да го вземе,
някой идиот ли?
Следва продължение...
Н.Д.
Кьолн
10.12.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Даскалова Всички права запазени
