Надето (Част I)
Вдъхновено от "Мимето" на Асен Босев
Надето
Надето пак си играе,
а във жегата отвън,
баба и мете си двора
и ругае си на ум:
"Пустото му деке,
все бели наред,
двора ми изряден,
като кош за смет."
"Надя, яла тука",
вика тя на глас,
"Прибери боклука,
нямам сили аз."
Надя отегчено,
зяпна и изрече:
"Детското изпускам,
нямам време вече."
Надето пак детско гледа,
а пък в къщата със зор,
леля и мете, ругае:
"Тук прилича на обор."
"Надя, яла малко тука",
мрънка си тя и слухти,
"измети си ти боклука,
ний да не сме ти слуги?"
„Нямам време, мила лельо,
чакат ме децата,
ще играем ний на ластик“,
тропна тя с краката.
Стана вечер и опече
Баба и в тавата
Вкусен клин, на ръка точен,
И завика тя децата.
Надя със коремче празно,
Втурна се към къщи,
И като ламя голяма,
Всичко тя оплющи.
Баба и доволна гледа,
Хапнало детето,
„Няма тя къде да ходи,
Ще помогне в миенето.“
Мило Наде, омалях,
Цял ден готвя, чистя.
Що посуда изхабих,
Хайде да почистиш.“
„Мила бабо, от сърце,
Бих измила всичко.
Но туй за едно дете,
Малко си е тежичко?!.“
Ех туй мързеливо Наде,
ни мете, ни готви.
Кой ще иска да го вземе,
някой идиот ли?
Следва продължение...
Н.Д.
Кьолн
10.12.2013
© Надя Даскалова All rights reserved.
