Надгробен камък с моите имена
Букет от чувствени безцветни рози
във вазата пред входния портал.
Преди да вляза, някой проговори.
Безцветна бях и аз във цветна длан.
Гласът се стрелна от небето, синьо - не,
безцветно бе и то в този ден.
(- Спасителю,
светът се срина, жаждата прокле ме,
оцет да вкуся, кисел и солен.)
В прегръдките му се намерих чиста,
новородено малко пеленаче,
заситено от кърмата гъста,
в постелята усмихнато сукалче.
Прощавайте, приятели, роднини,
възкръсвам с усмивка на уста,
непозната през земния път и години,
със бляскав ореол и крила.
Отгоре гледах плочата смирено
и букета от изкуствени цветя.
Букви и числа в гранита издълбани -
надгробен камък с моите имена.
27.08.10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
