Букет от чувствени безцветни рози
във вазата пред входния портал.
Преди да вляза, някой проговори.
Безцветна бях и аз във цветна длан.
Гласът се стрелна от небето, синьо - не,
безцветно бе и то в този ден.
(- Спасителю,
светът се срина, жаждата прокле ме,
оцет да вкуся, кисел и солен.)
В прегръдките му се намерих чиста,
новородено малко пеленаче,
заситено от кърмата гъста, ...