Букет от чувствени безцветни рози
във вазата пред входния портал.
Преди да вляза, някой проговори.
Безцветна бях и аз във цветна длан.
Гласът се стрелна от небето, синьо - не,
безцветно бе и то в този ден.
(- Спасителю,
светът се срина, жаждата прокле ме,
оцет да вкуся, кисел и солен.)
В прегръдките му се намерих чиста,
новородено малко пеленаче,
заситено от кърмата гъста, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up