Надрастване по вертикала
Познавах те задочно. Като име.
Приличаше на нищо... и на повече.
Живеех на ръба на твойте рими –
безплътна и прозрачна. С многоточия.
Познавах те по усет. Всемогъщо.
Във вените – безкръвно посинели.
Заместих отговор с въпрос, но беше същото
(без теб и живите не смеят да са смели).
Живеех двойно. Малко себе си и много теб,
боляха ме глаголите... когато падаше,
преливах си сърдечност – като лек,
за метастазата на болното ти нямане.
Пораснах мигово, а бях обидно малка –
за клавишите на твоето пиано.
Не се обръщай. Днес съм просто сянка,
неутрално натежала с бавно минало.
...
Познавах те задочно... стига толкова!
Отивай си! Не струваш и минута.
Наричай ме порочна – аз съм свикнала.
Откъсвам се от теб. И не ми пука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Друга Всички права запазени
