Ponedelnik (Друга)
11 1
21.05.2010 г., 7:45 ч.

Надрастване по вертикала 

  Поезия » Друга
636 0 6

Познавах те задочно. Като име.
Приличаше на нищо... и на повече.
Живеех на ръба на твойте рими – 
безплътна и прозрачна. С многоточия.

Познавах те по усет. Всемогъщо.
Във вените – безкръвно посинели.
Заместих отговор с въпрос, но беше същото
(без теб и живите не смеят да са смели).

Живеех двойно. Малко себе си и много теб,
боляха ме глаголите... когато падаше,
преливах си сърдечност – като лек,
за метастазата на болното ти нямане.

Пораснах мигово, а бях обидно малка – 
за клавишите на твоето пиано.
Не се обръщай. Днес съм просто сянка,
неутрално натежала с бавно минало.
...

Познавах те задочно... стига толкова!
Отивай си! Не струваш и минута.
Наричай ме порочна – аз съм свикнала.
Откъсвам се от теб. И не ми пука.

© Друга Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??