Така исках да не съм бездомна,
да, знам - ключа ще превъртя,
ще вляза в тухлена кутия скромна
и своите страхове ще загася.
В кухнята салата ще нарежа,
с нежност да я овкуся,
докато основното наглеждам,
десерта на нива ще наглася.
После телевизора ще включа,
намирайки предаване на живо,
където мога да поръчвам
поздрав... за да съм щастлива.
Масата с прекрасност ще обвия,
снимки да направи любовта,
щом успяла е да свие
уют в нашите сърца...
Но множественото число е тайно,
за мен е забранена зона,
Сама! В покрайнините - трайно.
Със самотна супа на котлона...
Почти бездомна, с ключ отварям
квартирата на мой приятел.
"Почти с теб..." Дали ще отговарям
на критериите за наемател?
© Ниела Вон Всички права запазени
много хубяв стих.с обич.