Безкрайна нощ.

В прозореца гори луна унила,

кръгла, пълна...

До утрото и първите лъчи

на слънцето,

ще ме гнети

стрелката на часовника,

полубезмълвна...

Но, истина ли е това –

запява мобилния ми

и с хъс подскача...

Кой дявол се е сетил,

тъй да ми звъни,

когато всеки нерв

в душата ми

откача?

- Да! Ало! Слушам!

Кой звъни?

Какъв е тоя непонятен номер?

Не е часът за глупави шеги...

Я "кукуригай" ми, бе –

смачкан бройлер!

- Хей, Безпредел –

дочувам глас познат...

За бройлера ми,

да ме хванеш!

Я, слушай, мол...

Дойдох си от Ирак -

пали бракмата си

и идвай да ме грабнеш!

- А! Снайпер!

Ти, къде си бе?

На порта ли бе брат,

са те стоварили?

Почакай! Идвам баце –

диване...

Кой да се нада,

че са те доставили?

Ръмжи двигателя,

но удрям яко "кучки"

и пъргавата ми машинка

забива нос,

край цветната градинка,

на порта пуст –

до другите "каручки".

- Братан!

Здорово бляд!

Навоевались...

(Прегръща здраво,

руската му жилка!)

По път минавам -

карай без да жалиш!

Ливан ме чака...

Нас пък, таз бутилка.

Седим на масата

в домът ми, вече светъл.

От дивидито лее се шансон

на руски бард.

В мундира му пустинен

пепел,

полепнала е –

виждам нов пагон.

- Наздраве лейтенанте,

за пагона,

че жив и здрав си!

Много време отлетя.

Разказвай,

как е в първата колона –

в поредната за теб война?

- Ну, что тут говорит?

Ай, блин... Не надо!

Сам знаеш, как е на война -

в пустинята изцяло ти дотяга,

да дебнеш рязаните пушкала.

Нали ги помниш

в Грозни -

мръсни твари...

Там са

и бяха по-оси...

И тука колят,

ала персите чергари

не са тъй диви,

както в нашите земи...

Но, стига -

я наливй, втора!

Да пием

за доброто старо време!

Ливан ме чака –

няма луд умора...

А тук, на тихо,

кой ли пък му дреме?

Ти виждам,

най-добре си се устроил –

зарязал си пищовите,

войните...

В кулак си се превърнал

и охолен

живот живееш, май...

Откъм парите.

- Я, стига снайпер!

Пожелавам ти

кулак да станеш –

та, за десет!

И ти приключвай!

Всъщност, знаеш ли

и тук животът

не е лесен!

- Да знам!

Наздраве братко!

Тръгвам...

След тази мисия последна,

ако се върна жив

си обещавам,

през мерник повече

да не погледна!

Дай да поседнеме на прага,

ей тъй, мълчейки –

за минутка...

Поехали -

войну в отвага!

Она нешутачная

проститутка!