Наемници
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Безкрайна нощ.
В прозореца гори луна унила,
кръгла, пълна...
До утрото и първите лъчи
на слънцето,
ще ме гнети
стрелката на часовника,
полубезмълвна...
Но, истина ли е това –
запява мобилния ми
и с хъс подскача...
Кой дявол се е сетил,
тъй да ми звъни,
когато всеки нерв
в душата ми
откача?
- Да! Ало! Слушам!
Кой звъни?
Какъв е тоя непонятен номер?
Не е часът за глупави шеги...
Я "кукуригай" ми, бе –
смачкан бройлер!
- Хей, Безпредел –
дочувам глас познат...
За бройлера ми,
да ме хванеш!
Я, слушай, мол...
Дойдох си от Ирак -
пали бракмата си
и идвай да ме грабнеш!
- А! Снайпер!
Ти, къде си бе?
На порта ли бе брат,
са те стоварили?
Почакай! Идвам баце –
диване...
Кой да се нада,
че са те доставили?
Ръмжи двигателя,
но удрям яко "кучки"
и пъргавата ми машинка
забива нос,
край цветната градинка,
на порта пуст –
до другите "каручки".
- Братан!
Здорово бляд!
Навоевались...
(Прегръща здраво,
руската му жилка!)
По път минавам -
карай без да жалиш!
Ливан ме чака...
Нас пък, таз бутилка.
Седим на масата
в домът ми, вече светъл.
От дивидито лее се шансон
на руски бард.
В мундира му пустинен
пепел,
полепнала е –
виждам нов пагон.
- Наздраве лейтенанте,
за пагона,
че жив и здрав си!
Много време отлетя.
Разказвай,
как е в първата колона –
в поредната за теб война?
- Ну, что тут говорит?
Ай, блин... Не надо!
Сам знаеш, как е на война -
в пустинята изцяло ти дотяга,
да дебнеш рязаните пушкала.
Нали ги помниш
в Грозни -
мръсни твари...
Там са
и бяха по-оси...
И тука колят,
ала персите чергари
не са тъй диви,
както в нашите земи...
Но, стига -
я наливй, втора!
Да пием
за доброто старо време!
Ливан ме чака –
няма луд умора...
А тук, на тихо,
кой ли пък му дреме?
Ти виждам,
най-добре си се устроил –
зарязал си пищовите,
войните...
В кулак си се превърнал
и охолен
живот живееш, май...
Откъм парите.
- Я, стига снайпер!
Пожелавам ти
кулак да станеш –
та, за десет!
И ти приключвай!
Всъщност, знаеш ли
и тук животът
не е лесен!
- Да знам!
Наздраве братко!
Тръгвам...
След тази мисия последна,
ако се върна жив
си обещавам,
през мерник повече
да не погледна!
Дай да поседнеме на прага,
ей тъй, мълчейки –
за минутка...
Поехали -
войну в отвага!
Она нешутачная
проститутка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
