Oct 12, 2006, 9:16 AM  

Наемници 

  Poetry
771 0 4

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Безкрайна нощ.

В прозореца гори луна унила,

кръгла, пълна...

До утрото и първите лъчи

на слънцето,

ще ме гнети

стрелката на часовника,

полубезмълвна...

 

Но, истина ли е това

запява мобилния ми

и с хъс подскача...


Кой дявол се е сетил,

тъй да ми звъни,

когато всеки нерв

в душата ми

откача?

 

- Да! Ало! Слушам!

Кой звъни?

Какъв е тоя непонятен номер?

Не е часът за глупави шеги...

Я "кукуригай" ми, бе 

смачкан бройлер!

 

- Хей, Безпредел

дочувам глас познат...

За бройлера ми,

да ме хванеш!


Я, слушай, мол...

Дойдох си от Ирак -

пали бракмата си

и идвай да ме грабнеш!

 

- А! Снайпер!

Ти, къде си бе?

На порта ли бе брат,

са те стоварили?

Почакай! Идвам баце

диване...

Кой да се нада,

че са те доставили?

 

Ръмжи двигателя,

но удрям яко "кучки"

и пъргавата ми машинка

забива нос,

край цветната градинка,

на порта пуст

до другите "каручки".

 

- Братан!

Здорово бляд!

Навоевались...

(Прегръща здраво,

руската му жилка!)

По път минавам -

карай без да жалиш!

Ливан ме чака...

Нас пък, таз бутилка.

 

Седим на масата

в домът ми, вече светъл.

От дивидито лее се шансон

на руски бард.

В мундира му пустинен

пепел,

полепнала е

виждам нов пагон.

 

- Наздраве лейтенанте,

за пагона,

че жив и здрав си!

Много време отлетя.

Разказвай,

как е в първата колона

в поредната за теб война?

 

- Ну, что тут говорит?

Ай, блин... Не надо!

Сам знаеш, как е на война -

в пустинята изцяло ти дотяга,

да дебнеш рязаните пушкала.

 

Нали ги помниш

в Грозни -

мръсни твари...

Там са

и бяха по-оси...

И тука колят,

ала персите чергари

не са тъй диви,

както в нашите земи...

 

Но, стига -

я наливй, втора!

Да пием

за доброто старо време!

Ливан ме чака

няма луд умора...

А тук, на тихо,

кой ли пък му дреме?

 

Ти виждам,

най-добре си се устроил

зарязал си пищовите,

войните...

В кулак си се превърнал

и охолен

живот живееш, май...

Откъм парите.

 

- Я, стига снайпер!

Пожелавам ти

кулак да станеш

та, за десет!


И ти приключвай!

Всъщност, знаеш ли

и тук животът

не е лесен!

 

- Да знам!

Наздраве братко!

Тръгвам...

След тази мисия последна,

ако се върна жив

си обещавам,

през мерник повече

да не погледна!

 

Дай да поседнеме на прага,

ей тъй, мълчейки

за минутка...


Поехали -

войну в отвага!

Она нешутачная

проститутка!

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми, разчупено и нестандартно.
    И ако не е самоцелно, идеята е сполучлива.
    Да, не всичко е любов,самота,птички и т.н.

    Поздрав и усмивка.
  • Нали не вярваш, че ВСИЧКОТО ТОВА ще го изчета, само за да открия, че си взел нещо назаем? Ако си мислиш така - имаш проблем. При другите две стихотворения съм го открила, само защото е било в първите строфи. Хитър ход от товоя страна ще е ако заемките ги пробутваш от средата нататък. Тогава няма как да го забележа. Както навсякъде, така и в поезията размерът също има значение. Но в поезията аз ценя малкия размер. И само той ме занимава. Дерзай!
  • Аз не мога да ти кажа браво.
    Самовлюбеност и смачкано его лъха от този стих.
    Няма луд умора!
  • Браво, Касиус!
Random works
: ??:??