Melanie (Елица Георгиева)
163 341
12.10.2016 г., 0:41 ч.  

Наградата за обич беше смърт... 

  Поезия » Любовна
779 3 23

Наградата за обич беше смърт.
Сърцето ми на атоми се пръсна.
Останах по душа без плът.
Една такава тиха и невръстна.
 

Удари в мен последният звънец
и костите се сляха със дъгата.
Препуснах на вълшебния жребец,
освободих напълно сетивата.

 

Превърнах те във спомен и обет.
Превързах с щир* огромните си рани.
По стъпките на древния завет
поеха мойте мисли осъзнати.

 

Измина много време оттогаз.
Сега съм друга – силна, неранима.
Не съм във твойта непонятна власт,
но обичта е все тъй неделима.

 

Завръщането тихо ни зове.
Звездите пътя нежно осветяват.
Далече, във безкрайното небе,
към бъдното следите се стопяват.

 

В космичната дълбока равнина
ще пазим пак извечното начало.
Печат сме ние с име „Свобода”
в магическото цветно огледало.
--------------------------------------
*  – щир – амарант, неугасващото (неувяхващото) цвете (Amaranthus caudatus)

11.10.2016г.

Елица

 

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойчо, благодаря ти! Сега видях коментара и тези Известия в ляво! Аз пиша в крачка... Случвам живеенето между римите, които идват по вятъра! Само да сме здрави! Ще ви споделя още чудатости! Поздрави
  • Пишеш както живееш...Живей,за да пишеш!
  • Благодаря ти, Светле!
    Поздрави!
  • Много хубаво...
  • Усмивки от мен, Краси! Благодаря!
  • Няма нищо лошо или срамно в това да редактираш стиховете си. Напротив. И понеже дадох пример с Пушкин, имам една негова книга, на чиито корици са преснимали негов ръкопис, изподраскан от собствените му редакции. Значи дори и гениите не създават шедьоврите си ей така на прима виста.
    И аз оставям моите в суров вид. Ама ги оставям да отлежат някой ден и после им набивам обръчите.
  • Уау! Е тука вече ме хванахте неподготвена! Аз записвам думите така както се изливат. Не сядам и не измислям насила нищо. Благодаря ви за анализите, Младен и Краси. Полезни са! По принцип нямам навик да редактирам стиховете, които пиша. Оставям ги в суров вид, така да се каже. Това са по-скоро споделени мисли в стихотворна форма, без претенции за дълбока художествена стойност. Посланията обикновенно са конкретно ориентирани и най-важното в тях е да стигнат до адресата и да му въздействат по целения от Вселената начин. За друго не се сещам в момента, но пак ви благодаря за обстойните коментари.
    Хубав ден днес!
  • Всъщност римата "рани-осъзнати" не е най-лошата в стихотворението. Не е гол асонанс, защото освен ударената гласна "а" съвпадат по гласеж "н" и "и". Лошото и че "н" в "осъзнати" е пред ударената гласна и римата фактически се крепи на две несъседни гласни и различна по гласеж съгласна между тях. Аз наричам такава рима импедансна. Все пак е компромисна. При "свобода-равнина" съвпадат само гласните с ударение. По-бедна е тази рима от горната. Би могло да се избегне "мойте", като се замени с кратка местоименна форма и се членува "мисли". Така се ще получи редуване на две стъпки ямб с две пирихий и пак една ямб. След облекчените стъпки акцентът пада на последната дума. Пушкин е използвал често този похват. Той е написал цял роман в петостъпен ямб, какъвто е и размерът на това стихотворение.
  • Много хубаво стихотворение. Поздравление, Елица! С цел постигане на ненарушима естетика, ми се струва, че куплетът:

    "Превърнах те във спомен и обет.
    Превързах с щир* огромните си рани.
    По стъпките на древния завет
    поеха мойте мисли осъзнати.",

    би могъл лесно да се оптимизира. Имам предвид отсъствието на римово съответствие във втория и четвъртия редове, както и употребата на "мойте" в четвъртия ред. Всичко останало в това стихотворение стои на място и носи естетическа наслада.
  • teis, радвам се да те видя. Наистина има стихове, които създават особенни усещания. Когато пиша всичко се изсипва на един дъх. Чак отпосле анализирам емоцията. И така постигам равновесие, между разума и чувствата! Прегръдки и хубава вечер!
  • И аз така като Джу искам да запазя усещането!
  • Благодаря ти, Васи! Жани, наистина е имЕ. Сега го видях, коригирах го. Радвам се, че те е докоснало. Малко е странен този стих, но аз ги пиша от-до. Излизат нацяло, нищо не се напрягам да измислям. Думите просто се редят. Вътре в мен са и когато им дойде времето излизат. Хубава вечер и пак благодаря!
  • След теб спирам да чета за днес, за да си запазя усещането.
    Страхотен стих! Благодаря!
    ( крайчето...май е имЕ "Свобода"? или греша...)
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ти, Любомир! Радвам се, че ти е харесал моя стихотворен поток на мисли. Това стихотворение разказва сякаш за някакво друго време, друг свят, които са част от изконната ми същност. Нещо тежко се е случило на душата тогава, но това изпитание я е направило по-силна и устойчива, дало и е силата да сбъдне магическото бъдеще! Пак ела, ще се радвам! А аз обещавам по-често да поствам тук! Хубав ден от мен!
  • Красиво е Ели! Допадна ми много и ще се връщам при теб, защото пишеш, влагайки душа!
  • Кери, много ти благодаря. Понякога от мен избликват много странни неща. Притеснявам се да ги споделям, а явно че трябва, щом докосват и помагат на себепознанието. Обичам да срещам души, с които вибрираме на една честота! Сърдечни поздрави!
  • Хареса ми! Пътят на душата... толкова е необятен и страшно напомня кардиограма с върхови моменти, а после ниско долу... и пак горе... до самия край. Беше удоволствие да прочета този стих!
  • Благодаря ти Вънотрая! Радвам се! Надникнах вчера при теб и на мен ми харесаха твоите стихота! Усмихнат ден, нищо че е малко мрачно и дъждовито!
  • И аз харесах!
  • Вики и Влади, благодаря ви! Някакво странно пътуване на душата от миналото, през настоящето към бъдещите дни! Много се чудих дали да го публикувам, но сега не съжалявам. Хубав ден!
  • Хареса ми!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??