Наградата за обич беше смърт...
Наградата за обич беше смърт.
Сърцето ми на атоми се пръсна.
Останах по душа без плът.
Една такава тиха и невръстна.
Удари в мен последният звънец
и костите се сляха със дъгата.
Препуснах на вълшебния жребец,
освободих напълно сетивата.
Превърнах те във спомен и обет.
Превързах с щир* огромните си рани.
По стъпките на древния завет
поеха мойте мисли осъзнати.
Измина много време оттогаз.
Сега съм друга – силна, неранима.
Не съм във твойта непонятна власт,
но обичта е все тъй неделима.
Завръщането тихо ни зове.
Звездите пътя нежно осветяват.
Далече, във безкрайното небе,
към бъдното следите се стопяват.
В космичната дълбока равнина
ще пазим пак извечното начало.
Печат сме ние с име „Свобода”
в магическото цветно огледало.
--------------------------------------
* – щир – амарант, неугасващото (неувяхващото) цвете (Amaranthus caudatus)
11.10.2016г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
