1.09.2015 г., 11:16  

Нахлуването на Варварите...

744 0 3



Нахлуването на Варварите...

       „Какви закони да създават народните избраници?

       Когато дойдат варварите ще донесат закони.”

           „В очакване на варварите”

                  Констатинос Кавафис

      

Бедата даже не потропа,

нахлу и се саморазправи...

С тълпите плъзна из Европа:

през граници и през държави...

 

Не се наложи да напада,

отворени врати намира,

а пък Европа с изненада

ги гледа „умно” и прибира...

 

... И идва не сама Бедата

с тълпите полуголи, боси,

а агресивна, непозната

религия в Европа носи!...

 

И нови храмове издига

тя на Европа във земята,

а в новата ”свещена книга”

са вписани и правилата...

 

Да ги наложи се опитва

със упоритост подозрителна

и в петък Главната молитва

за всички да е задължителна...

 

... Нахлуват варварите с нея,

те носят „новите закони”-

по тях Европа да живее

от тук-натам... и да се моли!...

 

... И както в древната Палмира

ще сриват Храмове вековни,

та тук да не остане диря,

която и Европа помни!...

 

Коста Качев,

01.09.2015.

(когато нахлуваха варварите)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да де, ама тука вече , докторе, поетиката и нейната трактовка са се спънали.И Главната молитва вече е само човешката диря.И ако някой си е направил труда да чете Фалачи само преди няколко години - сега ще му се наложи тепърва да живее в една съмсем възможна Еврабия.
    Всуе. Джак
  • С реален поглед и ясна позиция...
    Поздравления!
  • Прекрасен стих! Образен, действителен и многопластов! Обожавам историята. А този цитат направо ме разби! Поздрави за прекрасната творба!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...