jollyroger
1229 резултата
Катя
Това е спомен... Беше вечер...
Морето плискаше лениво –
внезапен бриз за път предречен
пак виеше нетърпеливо... ...
  28 
Забързано е Слънцето към залеза
– и с вятърът се омотава в хаоса,
тъй залезите във Пустинята
– са фантастични,
когато в тях вплетат се и́: ...
 
В кръчмата
Във статистична параноя
аз бях решил да преброя́
сам всички кръчми от безброя
обхванал цялата Земя́!... ...
  11 
На Барикадата...
Ти бе и хубава, и млада,
и с ореол от нежността,
а само аз на барикадата
бях твой защитник във страстта... ...
  15 
Лятна вечер...2
Един Далечен вихър
премина жизнерад
и над Земята тихо
повея с летен хлад... ...
  19 
Но́щем в Пустинята...
„Пустиня“ е и нещо друго
освен самотен необят!...
А вятърът е със заслуга
за този фантастичен свят!... ...
  18 
Вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...
  20 
В една "Полунощ" от Живота...
(Танц върху вулкан)
Щом полунощ отдавна отминава,
а нямам шанс изглежда да заспя –
от музиката в унес тих тогава ...
  19 
Магичната реалност в пустинната нощ...
(приказна поема)
Към залеза вятър играе
във пясъчна здрачна мъгла...
Пустинната гибла* това е ...
  44 
Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом... ...
  26 
Следлюбов...
на Марина...
Когато всичко вече ще е "Минало"
и раните в душите зарастат,
от любовта ни ще остане: милото ...
  29 
Приказна носталгия...
Pro domo sua
... вече́рник от Балкана слиза,
люлее медени звънчета –
денят на пръсти се изниза ...
  20 
Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...
  25 
Безразсъдство... 2
Искам докато сме млади
в безразсъдство да горим –
Любовта освен наслада,
огън да е, но без дим!... ...
  28 
За Любовта – наполовина оптимистично...
на Е...
(капричио)
Любовта ти прекрасна
е цяла Вселена, ...
  28 
Време, Вечност и Вселена...
преди 13.8 милиарда (земни) години всичко
е започнало с Големия взрив
Това са: Философски категории,
които със космически размах ...
  44 
Пиянството...
на К...
Инстинкт на пчели ни подмами
към черният грозд на нощта
и късахме с жад ароматни ...
  50 
„Върви народе възродени“
към Българския народ с любов и тревога
„Върви народе възродени“ –
върви́, но знаеш ли къде́
отнасяш „българските гени“ ...
  54 
Нощно капричио...
Звездите, Космосът, Безкраят,
държа във моите ръце
и не от студ трепери, зная,
до мене твоето телце... ...
  54 
Пиетет...
За да рисуваш морето трябва да си самотен,
безбрежно самотен...
Иван Айвазовски
Когато ми е тъжно и самотно, ...
  74 
Нощ в Пустинята...5
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
  34 
В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...
  45 
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
  111 
Мечта за хоризонта...
Ранно утро... И морето...
Тя – момиче, аз – момчето:
искахме зад хоризонта
да отидем... (Ясно помня!...) ...
  45 
Вятърът
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот... ...
  61 
Ave Maria
От „Дух свети́“ била Тя посетена
и за човечеството Бог роди!...
Единствена бе Тя – благословената –
и хората със Вечността сроди́... ...
  45 
Вечѐрни мелодии
(триптих)
1.
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир, ...
  46 
Кладенците на Пустинята...
Спрял в синята далечност на Безкрая,
поглеждам към Пустинята назад:
аз кладенцте ѝ къде са зная –
понеже там живях като номад... ...
  37 
Карма...
на Теб!...
Като носталгия и стигма...
е силна Любовта ми, Скъпа...
И тя помага ми да стигна, ...
  41 
Забранен каприз (+18)
Гледаш толкова невинно,
но с премрежени очи,
че във щъркели наивно
знам, не вярваш вече ти... ...
  101 
Спомен за Любовта...
В полунощ в студентската ми стая
аз чаках я да дойде с Любовта,
но как ли бих могъл да я позная,
че сам не знаех как изглежда тя... ...
  33 
Тревожни мисли
Битието наше
страшно ме тревожи!...
Със жени и вино
и с разбити чаши – ...
  39 
Полунощ в гората...
(приказна поема за пораснали)
В една гора бях сам замръкнал –
живот от спомени помъкнал,
а бе до утрото далече ...
  37 
Две много стари притчи за "възрастта" *
Замръкнали във старата дъбрава
със дядо огън стъкнахме тогава.
Бе малко страшно през нощта в гората,
но дядо смело павкаше с лулата... ...
  40 
Екзситенция...*
Все още зима е, но вече
и дъх на пролет се усеща...
Навярно нейде отдалече –
Южняка ласкав е насреща... ...
  48 
Целувката на Юда...
Коварен „вирус“ ни доко́па
до всичко наше се докосна,
че е целувката в живота,
като на Юда – смъртоносна... ...
  29 
Екологична поема
(поема)
1.
Тревога!...
Сърцето ми е Вълнолом – ...
  47 
Утринно море
Морето цяла нощ не спа
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз защо разнищен съм... ...
  34 
Усещане за Буря...
Край брегове коварни и скалисти
безброй стихии яростно вилняха
и аз живях: на тези поривисти
и ураганни ветрове с размаха... ...
  31 
Среща в Пролетта...
Утро... Пролет... Пее птица...
Бавно се развиделява...
Къдрокоса хубавица
южни ветрове събрала – ...
  71 
Предложения
: ??:??