jollyroger
1260 резултата
Въпросът?...
Не можем да се спрем
от Страстите си гонени
и как да разберем –
Въртежът на сезоните... ...
  19 
Полузабравен спомен...
на М...
С една наивно-приказна реалност
замествахме жтейските проблеми
във „онова“, наричано сега „отдавна“ – ...
  34 
Сбогом мое Лято!...
Ех ти мое Лято –
лято ненагледно
тръгваш си когато
най-си ми потребно!... ...
  20 
Жената с червената рокля...
(Вечер в Страната на спомените)
Съдбата често се шегува
(дори и грубичко със нас!) –
погали ни, а отпътува ...
  61 
Океанът...4
Океаните заемат ¾ от повърхността
планетата.
Факт
Неспирен тътен... Ураганен вятър... ...
  33 
Нощ в омагьосаната гора...
(фантазия)
Чувал бях от малък още:
– има омагьосан лес,
там необяснимо но́щем ...
  27 
Вечер в „циганското“ лято...
Бавно над Света се стъмва,
светъл звезден прах се сипе,
вятър тих едва пристъпва –
нежен хлад вечерен щипе... ...
  59 
„Малка Богородица...”*
(вечер в Страната на спомените)
Там горе, дето се вишѝ гората,
бе Родното ми село и Дома –
на три реки го плискаше водата ...
  33 
Преображение... 4
Не-е!... Не е все о́ще Есен,
но не е и вече лято
и като мъгла провесена
не трепери маранята!... ...
  43 
Скитникът Евреин...2*
...известна е легендата отдавна –
как Вечността получих за присъда...
Историята би била забавна,
но трябваше през Времето да бъда... ...
  47 
Есенно вълшебство...
Години колко минаха?!...Не помня...
И завъртя се тъжната спирала
на живота. А нейде чака скромната
ми родна къща... О́ще във Началото... ...
  55 
Сън... 3
1. Сънувах: непознат небесен свод –
там толкова звездите бяха много,
а спомнила си своя произход –
една от тях превърна се на огън... ...
  62 
Вечер в стихващия ураган...
Посоката ми сочеше компаса,
а в бурята затихваща полека –
изглежда и Съдбата бе с нагласа
да ми показва към брега пътека... ...
  32 
Дивото цвете...2
на Е...
Тъй както си вървях
по горската пътека –
разкошен цвят видях ...
  40 
За Вечността...*
Мастити учени твърдят уверено,
че все едно кога: Светът прекрасен,
Вселената, Пространството и Времето
във огненият Космос – ще угаснат... ...
  58 
Покана от Южния вятър
Навън ме вика Вятър южен
завихрящ жълтите листа
и двамата в тандем задружен
щуреем с него в Есента... ...
  35 
Ел Камино*
(Пътят)
„Човекът“ добре преживява,
но идва внезапен Момент,
когато за Път закопнява – ...
  49 
Към Българския народ!...
With Love!...
Народе Български, къде си?!...
Дали́ в Историята спиш,
но със заветите на Левски – ...
  114 
Изповедта на Капитана...
Помня буря преживяли
бяхме във далечен порт,
думите течаха вяло
в умилителен акорд... ...
  44 
Протестът
(каприз)
Тази вечер точно в шест
да отидем на протест...
Просто е: крещим „оставка“ ...
  90 
В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...
  53 
Невъзможното завръщане
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
Аз няма как да се завърна
във бащината къща вечер, ...
  64 
Спомените... 2
Много време ме измъчва
спомен неизменно скъп
за една моряшка кръчма –
в хоризонтите отвъд... ...
  55 
Пролет... 3
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!... ...
  87 
Раздялата
Крещят безумни разстояния,
ще ни дели Вселена цяла,
но може би очарование
се крие и в една Раздяла!... ...
  88 
Спомените...
Тежки спомени налягат
ме в безсънните нощи́...
Гоня ги, а те ми бягат –
и бегът ме изтощи́... ...
  63 
Повеля на Съдбата
В тази вечер щом си с мен
е Повеля на Съдбата –
аз да бъда откровен
и със смелост непозната... ...
  86 
Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...
  110 
Носете си новите дрехи момчета!...
... А и Времето ли, обяви ви вендета,
и без милост през снайпера гледа към вас:
то носете си новите дрехи момчета
и просто живейте, и любете на „макс”!... ...
  92 
Българска история...
(Имало едно време)
Историята дето ще разкажа –
и от трагизма ѝ съвсем обезверèн –
не може да се впише във пейзажа ...
  108 
Ех!...
(експромт)
Домъчня ми!... Домъчня ми
за зелените Балкани,
за цветята дъ́ховити ...
  125 
Катя
Това е спомен... Беше вечер...
Морето плискаше лениво –
внезапен бриз за път предречен
пак виеше нетърпеливо... ...
  117 
Забързано е Слънцето към залеза
– и с вятърът се омотава в хаоса,
тъй залезите във Пустинята
– са фантастични,
когато в тях вплетат се и́: ...
  66 
В кръчмата
Във статистична параноя
аз бях решил да преброя́
сам всички кръчми от безброя
обхванал цялата Земя́!... ...
  60 
На Барикадата...
Ти бе и хубава, и млада,
и с ореол от нежността,
а само аз на барикадата
бях твой защитник във страстта... ...
  49 
Лятна вечер...2
Един Далечен вихър
премина жизнерад
и над Земята тихо
повея с летен хлад... ...
  111 
Но́щем в Пустинята...
„Пустиня“ е и нещо друго
освен самотен необят!...
А вятърът е със заслуга
за този фантастичен свят!... ...
  70 
Вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...
  53 
В една "Полунощ" от Живота...
(Танц върху вулкан)
Щом полунощ отдавна отминава,
а нямам шанс изглежда да заспя –
от музиката в унес тих тогава ...
  78 
Магичната реалност в пустинната нощ...
(приказна поема)
Към залеза вятър играе
във пясъчна здрачна мъгла...
Пустинната гибла* това е ...
  104 
Предложения
: ??:??