5.10.2014 г., 21:31 ч.  

Нахвърляни размисли 

  Поезия
782 0 8
Бездънното, вечно око на небето
е вперило поглед във хората-мравки.
Роди се човекът, старее и ето,
на гроба му никнат сълзи-незабравки.
*************
Мрак се спуска и бързат колите,
плътно следват ги глъч, шумотевица;
жалко - отсреща вечерят сърдити
той и тя, с любовта-отживелица.
Аз опитвам да вкарам звездите
в стройна, ен-тична бройна система;
не ми се отдава - тела упорити ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Предложения
: ??:??