Нахвърляни размисли
Бездънното, вечно око на небето
е вперило поглед във хората-мравки.
Роди се човекът, старее и ето,
на гроба му никнат сълзи-незабравки.
*************
Мрак се спуска и бързат колите,
плътно следват ги глъч, шумотевица;
жалко - отсреща вечерят сърдити
той и тя, с любовта-отживелица.
Аз опитвам да вкарам звездите
в стройна, ен-тична бройна система;
не ми се отдава - тела упорити
изграждат прастарата наша вселена.
Минават наоколо ходещи скулптури,
дълго преди мъдростта си "презрели";
мнозина дори не помислят, че утре
могат да литнат с криле пощурели.
Моля, дайте ми лодка и силни весла,
и избор - къде тази нощ да отплавам,
пълен газов фенер, не обичам тъма,
също и шепа прахан, да ме сгрява.
И нищо, че няма наблизо реки,
понякога всичко, което ми трябва
са малко неспирно течащи мечти
и вяра, която до дъно ме грабва.
Да, вярвам, отвъд кръгозора ми има
вселена за двама, по-жива от тази.
Любов - съвършена, съвсем достижима -
там моята младост докрай ще опази.
© Таня Донова All rights reserved.
Благодаря ти!
