5.03.2010 г., 20:37 ч.

Наивница 

  Поезия » Друга
5.0 / 3
692 0 5
Какво сега? Боли те?
Пак ли те разкара, като куче?
Ах, мила, колко си наивна,
щом вярваш в копия на Дуче...
Сълзите ти напълниха бадемовите форми,
брадичката отново затрепера детски...
На кой се сърдиш?! ТИ не спазваш норми
и боязливо се поддаваш на заблуди светски!
Косите си оскуба от невинна болка
и се лиши от себе си, за да е сит бохема,
научи се да му танцуваш и слугинска полка,
намери ли във крайна сметка благодарна схема? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Предложения
  • Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...
  • Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
  • Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...

Още произведения »