19.06.2006 г., 18:13

НАИВНОСТ

1K 0 9

Как лесно заблудих се, неусетно,

приех веднага думите за истина

и зад фасадата им разноцветна,

изобщо не разбрах, че са неискрени.

 

Били са просто всичко туй, което,

да чуя несъзнателно поисках,

погалили са моята суетност,

която тъй старателно подтисках.

 

Вината си е в мен, че го допуснах...

Какво пък толкова, ще се посмееш

зад маска, изрисувана изкусно,

с победата над мен ще се гордееш.

 

Не виждаш ли, че няма и значение,

че ти и артистичните ти реплики

сте част от театрално представление,

в което сам играеш, но без публика.

 

 

 

 

16.06.2006г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...