19 jun 2006, 18:13

НАИВНОСТ 

  Poesía
868 0 9

Как лесно заблудих се, неусетно,

приех веднага думите за истина

и зад фасадата им разноцветна,

изобщо не разбрах, че са неискрени.

 

Били са просто всичко туй, което,

да чуя несъзнателно поисках,

погалили са моята суетност,

която тъй старателно подтисках.

 

Вината си е в мен, че го допуснах...

Какво пък толкова, ще се посмееш

зад маска, изрисувана изкусно,

с победата над мен ще се гордееш.

 

Не виждаш ли, че няма и значение,

че ти и артистичните ти реплики

сте част от театрално представление,

в което сам играеш, но без публика.

 

 

 

 

16.06.2006г

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??