Най-ценна ми е...
Най-ценна ми е...
Не увяхна първата калия
от тебе... Паднало листо,
бяло, в душата ми се крие!
... да погали като с перо
влюбеното в мене... като
сълза спомена от необич
да отмие... А парфюмът...
твой - сякаш южен полъх
ми донесе... аромат на
нацъфтяла ябълка и... не
направил престой, мириса
на самота от мене отнесе!
В дантелена нежност от
перли мене обгърна... и
малко пълнолуние на
врата закачи ми. Накъдето
и сърцето ми да се обръща,
в нещо твое го превърна...
- при тебе ще ме връща!...
Но най-ценното от теб
сама скрих... откраднах го
лесно, без трик... По-нежно
ми е от стих... Не си помисляй
любовта си да ми отнемеш!
... Дори и за миг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
