НАЙ-ДОБРОТО ДЕЛО НА ГОСПОД
Изминаха толкова много години...
Как се стопиха?!
Майка ми се безпокои вече само небесно.
Плете безкрайния шал на Вечността
и мисли за моите кратки страхове.
Татко си пали цигарата с треперещи пръсти
и намята на раменете ù
своята дълга недодялана обич.
А брат ми –
сигурно всяка вечер отново
и отново къснее. ...