Най-доброто дело на оня с магарето
НАЙ-ДОБРОТО ДЕЛО НА ГОСПОД
Изминаха толкова много години...
Как се стопиха?!
Майка ми се безпокои вече само небесно.
Плете безкрайния шал на Вечността
и мисли за моите кратки страхове.
Татко си пали цигарата с треперещи пръсти
и намята на раменете ù
своята дълга недодялана обич.
А брат ми –
сигурно всяка вечер отново
и отново къснее.
Бърза и там да живее.
Да не пропусне нито миг.
Да навакса.
Бързо, неразумно, лудосетивно горене!...
Триизмерно,
три замислени тихи души
поглеждат надолу, поглеждат встрани.
Там, горе – благост, блаженство и мир,
долу – и в сиво, и в розово –
аз... все ги тревожа!
Изминаха толкова много години...
Господи,
най-доброто, което си измислил,
е това, че можем да сънуваме.
Тогава сме истински и отново заедно.
© Радосвета Миркова All rights reserved.
