Най-дългата нощ
Един въпрос почука не наслука
след полунощ на дървена врата.
Нощта отдавна мъчеше се тука,
а вятърът метеше пустота... Пътят!
Поеше исполински дъб сред нея,
дъждът разпорил северния край
в припаднал облак – сякаш, че злодеят
спасяваше чрез ада своя рай... Дяволът.
Усука се лукаво, пак почука
за отговор в най-дългата ти нощ,
на кой сега наистина му пука,
за кътания и изтъркан грош... Пазарлъкът.
И Господ е дълбоко и далече,
но казват, че помагал не веднъж...
Най-дълга нощ настъпи ли човече,
на мъж не се прави, ала се дръж ... Мигът.
Където е удобно да се хванеш...
Намерил си си дръжка на метла?
Ха-ха... Късмет за малкото призвани
е вместо демон, вещицата зла!... Изводът!
-----------------------------------------------
В пороя трудно се излита друже,
сред буря как да се намери брод -
тогава нечовешки ти е нужна,
пътуваща звезда в замръзнал свод!
Да слезе със коси от златна свила
с компрес от липов цвят и морска сол
и зимата на пролетта простила
ще полети с очите на сокол.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
