Един въпрос почука не наслука
след полунощ на дървена врата.
Нощта отдавна мъчеше се тука,
а вятърът метеше пустота... Пътят!
Поеше исполински дъб сред нея,
дъждът разпорил северния край
в припаднал облак – сякаш, че злодеят
спасяваше чрез ада своя рай... Дяволът.
Усука се лукаво, пак почука
за отговор в най-дългата ти нощ,
на кой сега наистина му пука,
за кътания и изтъркан грош... Пазарлъкът. ...