Татко гледа новините
и на Ани обяснява -
днес било специален ден
и медали ще раздават.
На голямата платформа
полицаи и войници
в строги сиви униформи
и изкрящо бели ръкавици,
са замръзнали във строй
и за почит козируват.
После както е прието
за любезно, се ръкуват.
За кураж и за заслуги
кметът ще ги награждава.
Ала Ани възмутено
взе на ум да разсъждава:
- Герои смели? Как ли не!
Напудрени смешници - цяла хайка.
Как тъй ще се сравняват те
по смелост с Анината майка?
Чудовищата знаят даже,
че сгащи ли ги във килера мама,
без жалост тя ще ги накаже
и да посмеят да се върнат - няма!
Дори и уличните хулигани,
въоръжени с камъни и прашки,
щом зърнат майката на Ани,
подвиват своите опашки..
И Ани гневно тропна с крак,
а татко взе, че се зачуди
какви ли дяволчета пак
сноват в главицата ù луда..
И продължи да гледа новините.
Ах, колко заблуден бе той,
да вярва, че от мама може
да има по-голям герой.
© Jane Doe Всички права запазени