21.07.2011 г., 20:14

Най-голямата магия

2K 0 12

Светкавица разцепи мрака
Небето тихичко заплака

От болка изтрещя

До бяло изсветля
Стихията в едно събра

Въздух и Вода

Огън и Земя

Измиват капките дъждовни

Мисли тъжни и лъжовни

Потънал в лятната стихия

В плен съм на една магия
Танцувам по земята

Поемам с тялото водата

Огъня усещам в страст

Въздухът е сила сласт
Духът запълни празнините
Изгубиха ми се следите
Глътка въздух непорочен

Гръм и удар точен

Гмурнах се в една стихия

Най-голямата  магия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...