21.07.2011 г., 20:14

Най-голямата магия

2K 0 12

Светкавица разцепи мрака
Небето тихичко заплака

От болка изтрещя

До бяло изсветля
Стихията в едно събра

Въздух и Вода

Огън и Земя

Измиват капките дъждовни

Мисли тъжни и лъжовни

Потънал в лятната стихия

В плен съм на една магия
Танцувам по земята

Поемам с тялото водата

Огъня усещам в страст

Въздухът е сила сласт
Духът запълни празнините
Изгубиха ми се следите
Глътка въздух непорочен

Гръм и удар точен

Гмурнах се в една стихия

Най-голямата  магия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...