26.11.2007 г., 10:23

Най-истинската

3.1K 0 14

Най-истинската обич не е полет.Най-истинската обич е съдба.Не е усещане за подранила пролет,тя е покоят - галещ утринта.Тя не цъфти, тя просто съществува -неискаща и скромна, некрещяща.Не те притиска и не се преструва,до болка - осезаема, изящна.Най-истинската обич не е блясък,не е с претенции за несравнимост.Душата ти обсебва без остатъкс едничка тиха жажда за невинност.Пред нея никога не коленичиш,не иска тя ни клетви, ни обети.Не те изнудва и в лъжи не те облича,пред нея личност си, а не поредна жертва.В най-истинската обич няма битки,ни победители, ни победени.Няма устни излъгани, тайни прикрити,тя чувство е, във чистота родено.С най-истинската обич просто дишаш,не те разкъсва и не те убива.Най-истинската обич е въздишка,която ни напомня, че сме живи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми стихът,а гледах и видеото с твоито творение,въздействащо е!
  • Как съм пропуснала този брилянтен стих...
    Мариянче, огромно благодаря за изпитаната наслада!!!
    Мъдростта и добротата ти няма да коментирам - те бликат от редовете ти!!!
  • Душата ми обсеби с този стих, Марияна! Нека най - истинската любов, тази чистата и прекрасната бъде винаги до теб - да те извисява и вдъхновява! Поздрави!!!
  • Поздравления и за този ти стих...Сигурно е плод на житейска равносметка или пък...???...Ще продължа да те чета , но когато не ми хареса ще съм директен....Нали???...
  • "Най-истинската обич е съдба" - страхотен стих, скъпо Мариянче! Чета го за втори път днес и може би до края на деня ще го прочета поне още десетина пъти.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...