Nov 26, 2007, 10:23 AM

Най-истинската

  Poetry
3.1K 0 14

Най-истинската обич не е полет.Най-истинската обич е съдба.Не е усещане за подранила пролет,тя е покоят - галещ утринта.Тя не цъфти, тя просто съществува -неискаща и скромна, некрещяща.Не те притиска и не се преструва,до болка - осезаема, изящна.Най-истинската обич не е блясък,не е с претенции за несравнимост.Душата ти обсебва без остатъкс едничка тиха жажда за невинност.Пред нея никога не коленичиш,не иска тя ни клетви, ни обети.Не те изнудва и в лъжи не те облича,пред нея личност си, а не поредна жертва.В най-истинската обич няма битки,ни победители, ни победени.Няма устни излъгани, тайни прикрити,тя чувство е, във чистота родено.С най-истинската обич просто дишаш,не те разкъсва и не те убива.Най-истинската обич е въздишка,която ни напомня, че сме живи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми стихът,а гледах и видеото с твоито творение,въздействащо е!
  • Как съм пропуснала този брилянтен стих...
    Мариянче, огромно благодаря за изпитаната наслада!!!
    Мъдростта и добротата ти няма да коментирам - те бликат от редовете ти!!!
  • Душата ми обсеби с този стих, Марияна! Нека най - истинската любов, тази чистата и прекрасната бъде винаги до теб - да те извисява и вдъхновява! Поздрави!!!
  • Поздравления и за този ти стих...Сигурно е плод на житейска равносметка или пък...???...Ще продължа да те чета , но когато не ми хареса ще съм директен....Нали???...
  • "Най-истинската обич е съдба" - страхотен стих, скъпо Мариянче! Чета го за втори път днес и може би до края на деня ще го прочета поне още десетина пъти.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...