2.02.2007 г., 11:06

Най-истинската есен

1.1K 0 18

  Най-истинската есен

Не беше тя в оголените клони,
във птиците, когато си отиваха.
Не е била във стъпките на вятъра,
оставили в сърцето празна диря.

Такава есен не е в очите тъжни,
те пак ще се усмихнат някога.
Не е пътеката в косите сребърни.
Най-истинската есен е в душата.

Гнездо там свива празна самотата.
Безпаметно и тъжно дните си брои,
ранена птица в нея стене тишината.
Такава есен няма сили за сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички ви!
    За мен вие сте приятели, щом съм споделила толкова много от себе си със всички вас!
  • Джейни в този стих си натъжена,
    но есента е и пъстра и красива.
    Дори душата от самота поразена,
    след топлота и нежност е щастлива.

    Сигурно имаш причини да си тъжна,
    но има и много причини за усмивка.

    Поздрав и усмивка от мен мила.
  • Джейни, преди време се учудвах как е възможно някой да е толкова влюбен, пишейки само небесни стихове. Сега виждам, че глаголът панта рей, не случайно е измислен. И макар, че нежните ти стихове тогава ми се струваха много еднакви като чувство, предпочитам да чета тях, отколкото да знам, че в такъв чист човек, като теб е есен...
  • Прекрасен е стиха ти, Джейни!!! Поздрави!!!
  • Ще ми се като топъл пролетен вятър да развея косите ти и сгрея сърцето ти...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...