Най-истинската есен
Не беше тя в оголените клони,
във птиците, когато си отиваха.
Не е била във стъпките на вятъра,
оставили в сърцето празна диря.
Такава есен не е в очите тъжни,
те пак ще се усмихнат някога.
Не е пътеката в косите сребърни.
Най-истинската есен е в душата.
Гнездо там свива празна самотата.
Безпаметно и тъжно дните си брои,
ранена птица в нея стене тишината. ...